Публикувана от: Мира Котева Дата на публикуване: 15 Oct

Здравейте скъпи читатели! Днес ще разгадаем митовете около един инструмент, който идва при нас от горещите страни. Да, доста по-горещи от нашата! А сега да се върнем години назад и да се впуснем в мистични истории за джинове, сешоари и други интересни факти и легенди…

Да започнем с основите:

Джембето е инструмент, който произлиза от западно-африканските нации, но най-вече е асоцииран с Мали и хората Манинка. Различава се по размер, но формата е подобна – състои се от корпус, който е широк към дъното, по-тънък в средата и отново се разширява към горната си част. Най-отгоре е опъната козя кожа или в днешно време това може да бъде и друг не-органичен материал.

Свири се изцяло с ръце и звукът се различава според това по какъв начин, с каква сила и в коя част на джембето се извършва допирът. Ако удряте джембето в средата с длан или пръсти, се възпроизвежда нисък тон – бас. Ако допирът е към краищата, звукът може да се различава според това с каква сила и кои пръсти свирите на него. Например, ако пръстите са събрани се получава “tone”, а ако са по-отпуснати – “slap”.

Интересно е, че джембето често се “предписва” с цел музикални терапии. Тази тайнствена перкусия спомага за стимулация, както и за релаксация. Също така проучвания доказват, че действа добре  за успокоение на нервната система, както и при депресивни състояния, аутизъм, проблеми с концентрацията и хиперактивност.

Думата „джембе“ произлиза от казването: “Anke djé, anke bé”, което се превежда „всички да се съберем заедно в мир“. А самият инструмент е познат още, като „Барабанът на дявола“, защото първите такива са били изработвани от дърво, което сред местните било познато, като „Дяволско дърво“.

Хората казват, че джембето се състои от три духа – този на дървото от което е изработен, на животното, което е използвано за горната част на инструмента и на човекът, който свири на него. Но духът на дървото се смята за присъстващ само и единствено, ако корпусът на джембето е изработен от едно парче дърво. Ако са използвани повече, то това вече не е в сила. Има смисъл… но не би ли трябвало тогава да се състои от повече духове?

Но, аз ви обещах история за джинове и няма да ви разочаровам. Хората Мадинка, разказвали легендата за това как джембето се е появило за пръв път на бял свят и тя гласи следното:

Преди много векове, джиновете се смятали за същества, които обичали да вършат пакости. И така, един ден не толкова голям пакостник – джин – се явил на местен ковач от хората Мадинка, дарил го със специално дърво и му показал как да си издълбае джембе. Хората казват, че било интересно, че джинът извършил добрина, което явно е било необичайно. Аз обаче имам подозрения, че може би джинът е имал друго предвид, но планът му не е сработил… Вие как мислите?

Знаете ли, че: Професионалните музиканти, които свирят на джембе в неблагоприятен климат на открито, носят със себе си сешоар, за да го поддържат в идеална форма! 

Ако искате да се сдобиете с ваш личен барабан на дявола, можете да го направите тук: