Публикувана от: Мира Котева Дата на публикуване: 15 Oct
“Гледам на изобретението на метронома, като добре дошло средство за осигуряване изпълнението на моите композиции навсякъде в замисленото от мен темпо, което за мое съжаление толкова често бива погрешно разбрано.” – Лудвиг ван Бетовен
Изключително интересно, и почти невъзможно да се възприеме, е как темпото зададено в творбите на един от най-великите композитори на всички времена, остава криворазбрано и често пренебрегвано, въпреки точните и подробно предоставени указания. Става въпрос за указанията, които Бетовен е поставил в някои от творбите си, използвайки метронома на Мелцел. Игнорирането на цифрите, всъщност се дължи на нестандартното темпо – по-бавните части от музикалните произведения, с които толкова сме свикнали са всъщност по-бързи и обратното. Като например военния марш в последната част на симфония No. 9. Той е написан да бъде изпълняван в пъти по-бавно от това, което сме свикнали да чуваме… Но този тип “криворазбран Бетовен” идва най-вече от факта, че някои от композициите му са указани с толкова бързо темпо, че е невъзможно един оркестър да ги изпълни. Затова още след смъртта на Бетовен, а някои твърдят че и приживе, темпото зададено от композитора често било пренебрегвано. В случая една истина няма, но теории има много. Днес ще ви разкажем за някои от тях. Но помнете. Това са няколко различни гледни точки предоставени от историци и музиколози. Истината все още е някъде там…
Повредения метроном
Една от теориите за необичайното темпо, което Бетовен обозначил в творбите си е теорията за повредения метроном. Бурният темперамент на великия композитор не е тайна за никого и се мълви, че докато композирал метрономът му често бил жертва на моментните реакции на композитора. Това от своя страна довежда до предположението, че метрономът му бил повреден. В днешни дни историка Питър Стадлън успява да намери метронома, но когато го открива забелязва, че тежестта вече я няма и няма как да го тества. В последствие, обаче, той успява да открие записки, в които се споменава, че Бетовен често предоставял устройството си за сверяване, защото искал да се увери в акуратността му. А това от своя страна ни навежда на мисълта, че устройството е функционирало правилно. Докато не се срещнем с втората възможна причина за повреда на метронома… Устройството набрало популярност малко след създаването му от Йохан Мелцел, който водел съдебни войни с Бетовен. Говори се, че Мелцел изпратил устройството на композитора с цел помирение, но някои спекулират, че всъщност той му подарил повреден метроном.
Въпрос на вкус
Бетовен повежда ерата на романтизма. Ера, която цени индивидуалността и окуражава музикантите да се себеизразяват. Личностното проявяване може да е и главната причина, за неакуратното изпълнение на неговите творби. Тогава се появява идеята, че композициите са създадени, не, за да бъдат следвани стриктно, а по-скоро да служат като основа, чрез която музикантът да остави собствения си отпечатък.
Размерът има значение
Буквално. Говорим за размера на оркестрите и концертните зали. Според Питър Стадлън невъзможното изпълнение на бързото темпо на Бетовен в днешно време се дължи на факта, че по времето на композитора концертите основно били изпълнявани в камерни зали в по-малък състав, което правило композицията много по-лесно изпълнима и всъщност причината за трудното поставяне на посоченото темпо в днешни дни се дължи на еволюиралия начин, по който поставяме музикалните творби.
Изводът който ние си правим от информацията, с която разполагаме е, че е много вероятно метрономът да е работил правилно и изобщо да не е бил повреден, но както можем да се загубим в превода, така можем да се загубим и във времето и може би още по-важно – в темпото.



